|
ПАРАЗИТОЛОГИЯ
Токсокароза (Toxocarosis)
/ Синдром Larva migrans
visceralis
Етиология
Патогенеза
Клиника
Диагноза
Токсокароза (Toxocarosis)
/ Синдром Larva migrans
visceralis
Синдромът
Larva migrans visceralis
се наблюдава при опаразитяване на човека с несвойствени за него ларви на
животински хелминти. В тези случаи човекът се явява случаен гостоприемник, а
паразитите, мигрирайки във вътрешните му органи не достигат полова зрялост.
Заболяването се
характеризира с изключителен клиничен полиморфизъм: разнообразни субективни
оплаквания и обективни прояви, а също и олигосимптомни случаи.
В България през
последните години честотата на токсокарозата нараства във връзка с
увеличаване броя, както на домашните така и на бездомните кучета и котки
(97,7% от кученцата до 4 месечна възраст у нас са опаразитени с
Toxocara canis).
Начало на
страницата
Етиология
Причинители
на синдрома
Larva migrans visceralis са
животински хелминти от класовете
Nematoda,
Cestoidea
и Trematoda.
В Европа и
България синдромът най-често се причинява от представители на рода
Toxocara,
видовете Toxocara canis
(кучешки аскарис) и по-рядко
Toxocara mystax
(котешки аскарис).
Крайни
гостоприемници и източник на заразата са кучета, котки, лисици, чакали и
др., в тънките черва на които живеят възрастните аскариси. Те изхвърлят с
изпражненията си яйцата на паразитите във външната среда. От тях могат да се
заразят други животни и човекът. Заразяването на човека, става чрез
поглъщане на заразоспособни яйца чрез замърсени ръце, почва, храна, вода,
при контакт (игра) с опаразитено животно или чрез поглъщане на ларви при
консумация на недобре термично обработено месо (черен дроб!) от опаразитени
домашни животни.
Най-често се
опаразитяват децата, но случаите при възрастни също не са редки.
Начало на
страницата
Патогенеза
От погълнатите
яйца в тънкото черво на човека се освобождават ларви, които преминават през
тънкочревната стена и от там по кръвен или лимфен път започват миграция към
различни тъкани и органи. Най-често ларвите попадат през
v.portae
в черния дроб, където предизвикват струпване на еозинофили и епителоидни
клетки, и образуване на грануломи, в които са заключени жизнеспособни ларви.
Ларвите незахванати в черния дроб продължават миграцията си по кръвен път и
попадат в белите дробове. Една част от ларвите попаднали там се фиксират в
грануломи подобно на тези в черния дроб; други мигрират през алвеоларната
стена и попадат в алвеолите, а от там последователно в бронхиолите,
бронхите, трахеята до епиглотиса, откъдето могат да се погълнат отново и
попаднали в червата ларвите не достигат полова зрелост, а започват нова
миграция през тънкочревната стена (това води до нов тласък в клиничните
прояви – 30 дневна цикличност); трети преминават през белодробните капиляри
и през белодробните вени могат да достигнат до всички тъкани и органи –
сърце, бъбрек, око, ц.н.с. и т.н.
При спад на
имунните сили ларвите, заключени в грануломите се активират и могат да
напуснат грануломите и да започнат нова миграция.
Начало на
страницата
Клиника
Клиничното
протичане е в зависимост от степента на паразитната инвазия и имунния статус
на пациента. Характеризира се с голям полиморфизъм.
Най-често
боледуват децата на възраст от 1 - 4 години.
Възможни са
следните клинични прояви:
●
Рецидивиращ
фебрилитет – от субфебрилна температура предимно регистрирана през втората
половина на деня до умерено повишена или дори висока (стойности около 400С).
●
Безапетитие,
гадене, повръщане, диарични изхождания, изразени в различна степен са
характерни заначалото на заболяването.
●
От въвличането
на черния дроб се развива хепатомегалия – увеличени размери, уплътняване,
лека болезненост. Възможно е развитието на грануломатозен хепатит с
раздвижване на чернодробните показатели. В част от случаите хепатомегалията
е придружена и от спленомегалия.
●
Миграцията на
ларвите в белия дроб обуславя разнообразие от клинични прояви – от леки
катарални прояви до тежка бронхиална обструкция, пристъпи от задух, кашлица,
цианоза. Характерна особеност е наличието на множество еозинофили в
храчките. Рентгенологично се установяват инфилтрати - бързопреходни, с
меняща се локализация и конфигурация или такива, които са упорити на лечение
и не се резорбират. Тези рентгенологични находки често създават затруднения
в диференциалната диагноза с: пневмония, белодробен рак, туберкулом.
●
Чести
са кожно-алергичните прояви – уртикариален, макулозен или друг вид обрив,
едем на Quincke.
●
Възможни
са отслабване, мускулни и ставни болки.
●
По-рядко
ларвите могат да мигрират в сърцето и да предизвикат миокардит, в бъбрека
или други органи.
●
Очна
локализация – грануломи в ретината, които могат да имитират ретинобластом;
хориоретинит, увеит. В някои случаи при офталмоскопия може да се види и
подвижна личинка в очното дъно. Очната форма на заболяването не е рядка,
поради което при всички случаи на хориоретинит или увеит с неясна етиология
би трябвало да се има пред вид токсокарозата като евентуална причина и да се
провежда насочено лабораторно изследване.
●
При попадане на
ларви в мозъка се явяват различни неврологични оплаквания, огнищна
неврологична симптоматика, гърчове, енцефалитни прояви, менингити и др.
Начало на
страницата
Диагноза
Лабораторна диагностика:
ПКК + ДКК –
налице е левкоцитоза (12-15.109) с еозинофилия (8-80.109).
Повишението на еозинофилите е много характерно, може да варира при отделните
изследвания, но персистира с месеци. Еозинофилията много рядко липсва (при
очната форма или когато мигриращите ларви са единични).
Възможно е
раздвижване на някои биохимични показатели – напр. при грануломатозен
хепатит повишение на чернодробните ензими, билирубина и т.н.
Паразитологични
изследвания: серологични реакции – РПХА, РИФ,
ELISA.
Хистологично
изследване на биопсичен материал – напр. при ангажиране на черния дроб:
установяване на характерните грануломи.
Тъй като
протичането на заболяването може да бъде изключително многообразно,
нетипично, а в много случаи олигосимптомно за него трябва да се мисли и
съмнителните пациенти целенасочено да се изследват. Особено съмнителни са
следните случаи:
1.
Еозинофилия в кръвта, а също и в
ликвора при обхващане на ц.н.с.
2.
Алергични състояния, неповлияващи
се от прилаганото лечение.
3.
Неясни фебрилни състояния.
4.
Хориоретинити, увеити с неясна
етиология.
Начало на
страницата
|
