РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА СТОМАХ, ХРАНОПРОВОД И ДУОДЕНОМ

 

1. Изследването се извършва на гладно.

2. Пациентът се явява в рентгеновия кабинет жаден, гладен и не пушил.

3. Необходими материали - 1 брой бариева каша.

4. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:

- НМДД (направление за медико-диагностична дейност), бланка №4;

- при необходимост пояснителен талон от изпращащия лекар.

 

СТОМАХ И ХРАНОСМИЛАТЕЛНА СИСТЕМА

Храносмилателната система се състои отхранопровод, стомах,тънко и дебело черво. Функцията е да достави хранителни вещества (белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини, минерали и вода) от поетата през устата храна до кръвоносната система, която по-нататък ще ги пренесе до всички клетки. В смилането на храната вземат участие смилателните сокове, отделени от стомаха, тънките черва и задстомашната жлеза.

Стомахът е кух орган, с форма на кука, разположен в горната част на корема. Храната достига до него през тръба, наречена хранопровод, който свързва устата със стомаха. В стомаха става раздробяване на храната като в мелница и смилане на белтъчините. Раздробената храна преминава в тънкото черво и след това в дебелото черво. Цялата храносмилателна тръба има обща структура на стената, изградена от вътре навън от няколко слоя: лигавица, подлигавичен слой, мускулен слой с кръгови и надлъжно разположени мускулни влакна и външна фиброзна обвивка.

 

Заболявания на стомаха

Заболявания на хранопровода

Заболявания на дуоденома (дванадесетопръстника)

Заболявания на тънките черва

Кръвоизлив от стомашно-чревния тракт

 

Loading picture...

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СТОМАХА

 

Гръден стомах

Това е аномалия в развитието, при която една или друга част от стомаха е разположена в гръдния кош.

Дивертикули

Представлява ограничено издуване на хранопроводната стена. Могат да бъдат вродени и придобити, истински и лъжливи.

Гастрит

Възпалително заболяване на лигавицата. Бива остър и хроничен, а хроничният – дифузен и ограничен. Съпътства повишена или отслабена секреция, наличие на слуз, промени в тонуса и евакуацията, пилорният канал е в спазъм или зее.

Пептичната язва на стомаха и дуоденума

Язвената болест на стомаха и дванадесетопръстника е хронично-рецидивиращо заболяване с изразена сезонност на оплакванията (пролет-есен) и известна наследствена обремененост. Етио-патогенезата (причините) за възникването на язвената болест на стомаха и дуоденума са различни. Като основна причина за образуването на дуоденалната язва се приема повишената киселинност на стомашния сок,докато за образуването на стомашната язва главна роля играе намалената резистентност на стомашната лигавица. По-често боледуват мъжете (съотношение мъже-жени 3:1) в активна възраст между 30-50години. Напоследък се появиха изследвания, доказващи ролята на един микроорганизъм в патогенезата на язвената болест, т.нар. хеликобактер пилори. Освен това предразполагащи фактори за развитието на язвената болест могат да бъдат:нервното пренапрежение (стрес) и употребата на някои улцерогенни медикаменти (Аспирин, Фелоран, Индометацин и др.)

Резекцията на стомаха

Резекцията на стомаха е операция при която се изрязва 2/3 от стомаха и се премахва частта, произвеждаща солна киселина. Възстановяването на пасажа на храната може да се постигне чрез съединяване на стомашния остатък с дуоденума (метод на Билрот 1) или с тънкото черво (Билрот 2).

Ваготомия

Ваготомията е операция, при която киселинността на стомаха се намалява чрез прерязване на двата клона на т.нар. "блуждаещ" нерв (нервус вагус), които са разположени по предната и задна повърхност на стомаха и стимулират продукцията на солна киселина от т.н. париетални клетки на стомаха.

Усложнения на язвената болест

КРЪВОИЗЛИВЪТ е най-честото и животозастрашаващо усложнение.

ПЕРФОРАЦИЯТА е второто по честота усложнение на пептичната язва. За това усложнение е характерна внезапната ”кинжална” болка в горната част на корема. Това е моментът на самата перфорация, когато в коремната кухина се излива стомашно съдържимо. Ако не се вземат спешни мерки, се развива дифузен перитонит с всичките последващи усложнения, вкл. и смърт на болния.

СТЕНОЗАТА НА ПИЛОРА Пилорната стеноза представлява тежко усложнение на язвената болест. В оздравителния период на язвата се образуват сръбци и настъпва стеснение в областта на пилора /проходна част между стомаха и деуденума/. Стеснението затруднява преминаването на стомашното съдържимо в дуоденума, то се задържа с много часове и дни в стомаха. В ранния период на пилорната стеноза стомахът посредством мощни контракции успява да изтласка съдържимото си през стеснението към деуденума.

В по-късен период това става все по-малко възможно, поради силно стеснения пилорен отвор. Болните повръщат застоялата се храна в стомаха, която е често в голямо количество, те отслабват на тегло, оплакват се от главоболие, тежест и болка в корема, артериалното налягане се понижава. Те съзнателно не приемат достатъчно храна и течности.

Тумори на стомаха

Биват доброкачествени и злокачествени. От доброкачествените най-често се срещат полипите.

Карцином на стомаха

Карциномът на стомаха е едно от най-злокачествените новообразувания у човека. Мъжете боледуват много по-често от жените /в съотношение почти 4:1/. Има склонност да се разязвява и да предизвиква кръвоизливи и рано метастазира в различни органи - в околните лимфни възли, черния дроб, белите дробове и мозъка. Причините за появата на стомашния рак не са изяснени. Наблюдава се значителна наследствена и фамилна обремененост - описани са множество фамилии с висока честота на стомашен карцином.

Болестната картина в началото на заболяването е с общи признаци - отпадналост, намален апетит, неспокоен сън, отслабване на тегло. В по-напреднал стадий болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема, повръщане на храна, а не рядко - и на кафеникава материя.

При разязвяване на тумора настъпва кръвоповръщане /хематемеза/ и изхождане на черни изпражнения /мелена/. При по-голям разтеж на карцнома той се опипва като туморна маса в горната част на корема, между гръдната кост и пъпа.

Метод за изследване - ретнгеново изследване на стомаха след изпиване на рентгено-контрастно вещество през устатата.

 

Loading picture...

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ХРАНОПРОВОДА

 

Диафрагмална харния

При новородени с диафрагмална харния тип “Бохдалек” или аплазия на диафрагмата се касае за вроден дефект на диафрагмалния мускул, което води до навлизане на коремно съдържимо в гръдния кош и притискане на сърцето и белия дроб, поради раздуване на коремните органи, както и до рядко настъпващо заклещване.

Дивертикули

Представляват ограничено издуване на хранопроводната стена. Могат да бъдат вродени и придобити, истинки и лъжливи.

Ахалазия

Израз на увреждане на вътреставни нервни елементи, вследствие на което отпада рефлексното отваряне на кардията – отвора на стомаха.

Стеснение на хранопровода

Резултат от ръбцови изменения в стените му. Получават се при случайноили умишлено поглъщане на корозивни вещества – киселини, основи.

Варици

Това са уголемени кръвоносни съдове. Имат тънки стени и в тях има високо налягане. Съществува опасност от спукване (разкъсване). Ако това настъпи, възниква тежък кръвоизлив от горната част на стомаха или хранопровода

Тумори на хранопровода

Биват доброкачествени и злокачествени. Ракът на хранопровода е рядко заболяване по-типично за напреднала и старческа възраст и по-често при мъжете. Състоянието води до невъзможност за хранене, отслабване на килограми, както и до някои усложнения.

 

Loading picture...

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ДВАНАДЕСЕТОПРЪСТНИКА

 

Вродени аномалии

Стенози, атрезии, дивертикули

Язвена болест на дванадесетопръстника

Причините са идентични с тези при стомаха.

Дискинезия на дванадесетопръстника

Патологична промяна в моторната функция и тонуса.

Карцином на дванадесетопръстника

Ракът на дванадесетопръстника е рядко заболяване, което предизвиква стеснение на лумена и упорито повръщане.

 

Loading picture...

ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ТЪНКИТЕ ЧЕРВА

 

Атрезия на тънки черва

Вродено заболяване, дължащо се на наличие на мембрана, обтурираща (запушваща) лумена на червото или липса на определен сегмент (част) от него с различно протежение, има и множествени атрезии. Клиничната картина се изявява още в първите дни след раждането с невъзможност за захранване, упорити, спонтанни повръщания, които постепенно придобиват характер на чревно съдържимо, най-често-липса на отделяне на мекониум, изразено в различна степен подуване на коремчето.

При закъсняла диагноза настъпват животозастрашаващи усложнения: волвулус (усукване) на черва, перфорация (пробив) на черво, перитонит. Диагнозата се потвърждава от извършена в право положение нативна рентгенография на корема или при липса на убедителни данни от нея - рентгеноконтрастно изследване на чревния пасаж.

Дивуртикули

Множествени и засягат йеюнума. По-широко се съединяват с просвета на червото.

Мекелов дивертикул

Намира се в съседство с клапата на Баухини . връзката между тънко и дебело черво) и представлява остатък от ductus omphaloentericum.

Доброкачествени заболявания на червата

Доброкачествените новообразувания на червата обикновено протичат безсимтомно и се откриват случайно. Заболяванията на тънкото и дебело черво протичат с разнообразни оплаквания: хронична диария (водниста, кашави или обемисти мазни лъскави изпражнения; или диария с примес на слуз и кръв), запек, смяна на запек с разстройство, чувство на недоизхождане, затруднение при изхождане; коремна болка, дискомфорт в корема – подуване, куркане на червата, тежест; анемичен синдром, загуба на телесна маса, фебрилно състояние гадене, повръщане и други. Понякога тези заболявания могат да се проявят със симптомите на нарушение на проходимостта на тънкото и дебелото черво. Могат да се проявят като кръвотечения от храносмилателния тракт под формата на черни изпражнения или ярко червена кръв, примесена с тях. Понякога първа проява на заболяването са силно изразени болки в корема, гадене повръщане, спиране на отделянето на газове.

Болест на Крон

Хронично възпалително заболяване, което може да засегне всеки отдел на стомашно-чревния тракт. Най-често засяга тънкото и дебело черво. Най-често се локализира в крайната част на тънкото черво. Води до възпаление, дълбоки язви с цикатрикси по стената на червото, често в отделни сегменти. Основните симптоми са коремна болка, диария, лесна умора и загуба на тегло. Средство за поставяне на диагнозата контрастно рентгенографско изследване на същите органи – контраст чрез клизма или приет през устата.

Остро възпаление на тънкото черво /ентерит/

Острото възпаление на тънкото черво се причинява от различни болестни фактори. Съществуват и множество предразполагащи състояния: заболявания на стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур, на панкреаса, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, непълноценно хранене, простуда, прегряване, смяна на климата. Най-голямо значение имат токсичните храни и лекарства, различни бактерии, вируси и гъбички. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема и нерядко повръщат. Налице е диария с редки изпражнения, понякога със слуз и кръв. При по-обилни повръщания и диария артериалното налягане се понижава. Кожата става бледовата, а лигавиците и езикът - сухи.

Лечението на острия ентерит се състои в промивка на стомаха и червата и назначаване на щадящ диетичен режим. Болните се поставят на легло за няколко дена.

Острият ентерит от вирусно естество се причинява от различни групи ентеровируси. Той протича в лека форма, с повишаване на температурата, главоболие, повръщане и диарични изпражнения 10 и повече изхождания през денонощието, без слуз и кръв. Лечението се състои в назначаване на постоянен и диетичен режим както при острия ентерит.

Хронично възпаление на тънкото черво /хроничен ентерит/

Хроничният ентерит се развива след прекаран остър ентерит или постепенно без остър стадий. Той възниква при системно нарушение на хранителния режим /употреба на груба и трудно смилаема храна, бедна на витамини и белтъчини, злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, заболявания на панкреаса, захарен диабет, туберкулоза, малария, заболяване на черния дроб.

В хода на болестта се нарушава всмукването на мастно- и водно-разтворимите витамини, нарушава се обмяната на белтъчините, мазнините и въглехидраните. Развиват се хиповитаминози, количеството на белтъците в кръвта се понижава /хипопротеинемия/, настъпва отслабване на тегло.

Болните се оплакват от куркания, тежест в корема след нахранване, главоболие, световъртеж. Честотата на изхожданията е 4-8 пъти в денонощието, като изпражненията са воднисти или кашави. Някои болни са депресивни и развиват канцерофобия /страх от раково заболяване/. Хроничният ентерит протича с периоди на изострения и подобрение. Изостряния настъпват след диетична грешка, остро нервно-психично пренапрежение, инфекция, простуда или прегряване. В повечето случаи възпалителните изменения постепенно прогресират, оплакванията се задълбочават и състоянието на болните се влошава.

Инвагинация

Вмъкване на чревна бримка в просвета на следващата. Води до непроходимост на червото.

Паразити

Биват глисти и тении. Могат да доведат до запушване на червата. Глистите се срещат по-чести в детска възраст.

Туберкулоза на червата

Чревната туберкулоза е първична или вторична. Първичната чревна туберкулоза се развива след приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна /мляко и млечни продукти/, или чрез попадане на тези бактерии от кръвта в червото. Вторичната чревна туберкулоза се дължи на заразяване с туберкулозни бактерии при наличие на белодробна или ларингеална туберкулоза, като туберкулозните бактерии достигат до червата чрез погълнати храчки. На различни места по протежение на тънките и дебелите черва се образуват язви по лигавицата и в дълбочина на чревната стена. Тези язви имат склонност към зарастване с образуване на ръбци и по-големи сраствания. Ръбците и срастванията стесняват на много места чревния просвет. Постепенно се развива частична чревна непроходимост. Болните се оплакват от запек, редуван с диария, набиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дясната коремна половина. Болните отслабват на тегло, дефекацията е затруднена, често в изпражненията се открива кръв, телесната температура е повишена. Настъпила хронична чревна непроходимост по показание подлежи на оперативно лечение. Профилактиката се състои в предприемане на ефективно лечение на другите органни локализации на туберкулозата.

Травматичните увреди на тънките черва

Обичайно са свързани с рано развитие на перитонит, а когато са причинени от проникващо нараняване на коремната стена и са инфекциозни усложнения на раната.

Фистули на червата

Фистулите на червата представляват комуникация между лумена на червата и коремната стена, а също между тънко и тънко черво, между тънко и дебело черво, между дебело черво и пикочен мехур, между тънко черво и пикочен мехур, между влагалище и ректум, между влагалище и тънко черво, между влагалище и пикочен мехур.

Съдовата недостатъчност на червата

Съдовата недостатъчност на червата се изразява в запушване от ембол или тромб на даден участък тънките черва, предизвикващ по-късно некроза.

Тумори на тънкото черво

Доброкачествените и злокачествените новообразувания на тънкото черво се срещат сравнително рядко.

Доброкачествените тумори, особено в началото на своето развитие, не предизвикват оплаквания. Те биват различни видове: аденоми /развиваши се от жлезните структури на червото; лейомиоми /развиващи се от гладката структура на червото/; липоми /развиваши се от мастна тъкан на червото/ и други. Оплакванията се появяват при усложнения: кръвоизливи и нарушение на проходимостта на червото. Често кръвоизливите са малки, но продължителни и причиняват следкръвоизливна анемия. Нарастването на тумора предизвиква частична или пълна непроходимост на червото.

Злокачествените тумори на тънкото черво се срещат по-рядко. Обикновено се касае за карцином. Той се среща по-често у мъже /в съотношение почти 3:1 спрямо жените/. Причините за неговото развитие не са изяснени. В началото /няколко месеца до една година карциномът протича без доловими оплаквания. По късно се появяват кръвоизливи от червата, анемия, частична или пълна чревна непроходимост. При по-големи чревни кръвоизливи изпражненията са течно-кашави и черни на цвят. В напреднали случаи и при меки коремни стени туморът може да се опипа.

 

Loading picture...

КРЪВОИЗЛИВ ОТ СТОМАШНО-ЧРЕВНИЯ ТРАКТ

 

Кръвоизлив от стомашно-чревния тракт

Кръвоизливът от стомашно-чревния тракт (СЧТ) е сериозен симптом на определено заболяване, а не самостоятелна болест. Кървенето от СЧТ може да се появи в резултат на редица заболявания, някои от които са животозастрашаващи. В голяма част от случаите кървенето е резултат на заболявания, които лесно могат да бъдат контролирани, напр. язвена болест, хемороиди. Белезите за кървене от ГИТ зависят до голяма степен от мястото и тежестта на кръвоизлива. Ако кръвта идва от ректума или долните отдели на дебелото черво, ясна червена кръв ще се покрива или размесва изпражненията. Изпражненията могат да бъдат примесени с тъмна кръв, ако кървенето произхожда от по-високите отдели на дебелото черво или от далечния дисталния (далечния) край на тънкото черво. Когато кървенето води началото си от хранопровода, стомаха, или дванадесетопръстника, изпражненията са черни или катранени. При кръвоизлив от тези области повърнатите материали могат да бъдат светло червени или да имат цвят на кафе. Ако кървенето е окултно (скрито), болният може да не забележи промяна в цвета на изпражненията.

Какво причинява кървенето от ГИТ?

Стомахът е чест източник за кървене. Инфекцията с Helicobacter pylori, употребата на алкохол, аспирин или други нестероидни противовъзпалителни медикаменти могат доведат до поява на стомашна язва или въпаление на стомашната лигавица ("гастрит"). При болни страдащи от изгаряния, шок, травми на главата или рак, като и при болни след обширна хирургична интервенция е възможна появата на стрес-язви. Острите или хронични язви могат да предизвикат еродиране на кръвоносен съд и да доведат до различна степен на кървене. Кървене от ГИТ може да се появи както при доброкачествените тумори така и при рака на стомаха. Тези групи заболявания обаче най-често не предизвикват масивно кървене.

Най-честият източник на кървене от горният отдел на ГИТ са язвите на дванадесетопръстника (най-горната част на тънкото черво). Дуоденалните язви се причиняват от инфекция с Хеликобактер пилори или медикаменти като аспирин или НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства).

Как се диагностицира кървенето от ГИТ?

За откриване източника на кървене от съществено значение са прегледа на болния и добре събраните данни за историята на болестта. Симптоми като промяна в ритъма на дефекация, в цвета на изпражненията (черен или червен) и консистенцията, наличието на болки или дикомфорт (чувствителност) могат да разкрият на лекаря коя част от ГИТ е засегната. Тъй като приемът на медикаменти, съсдържащи желязо, бисмут (пепто бисмол), някои храни като цвекло, променят цвета на изпражненията както при кървенето от ГИТ, лекарят трябва да изследва изпражненията преди да постави и дискутира диагнозата с болния. Изследване на кръвната картина ще разкрие дали болният е анемичен и също ще информира за степента на кървене и неговата продължителност. Рентгеновото изследване с бариева каша е слабо чувствителен метод за локализиране на кървенето от ГИТ.

 

 

webmaster Copyright © 2011 ПМДЛ